Защо изпитваме вина и как да се освободим от нея?

Оказва се, че много хора смятат, че чувството за вина е много хубаво чувство. И човекът, който се самообвинява, е добър човек, защото има съвест. А след като има съвест, значи е порядъчен. Но това е абсурд. Защото точно онзи, който се самообвинява, е най-лошият и непорядъчният. Точно той постоянно твърди: „Аз съм лош и недостоен, не постъпих добре.” И с тези свои мисли привлича съответната ситуация. Наказанието все още не е направило никого по-добър.

Вече неведнъж казах, че ние сами създаваме всички ситуации в живота си – чрез своите мисли, чувства, емоции. Според мен чувството за вина е най-разрушителното от всички.

Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?”, „Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?”

Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?” Но това не са същите въпроси. Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка.

Защо хората се обвиняват и се наказват?

Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно.” Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.

Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим, но не ни учи какво да правим вместо това.

Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки, граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание.

Освен това, наказанието и чувството за вина винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията. Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания.

По време на своята работа направих следното проучване. От различни хора, попадали в травматични ситуации (катастрофи, – травми, сътресения, натъртвания), в състояние на хипноза разбирах причините, които са довели до тези ситуации. Във всички случаи главната причина беше чувството за вина. Защото вината изисква наказание, а наказанието търси своята жертва.

Чувството на вина е агресия, насочена към нас самите!

Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.

Как се формира стремежът да се самонакажем?

Нашето „високоразвито” общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират, че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло, любов и омраза, кое е добро и кое – лошо.

Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации.

Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма.

Как да се освободим от чувството за вина?

Първото, което трябва да направите, е ДА ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ. Именно отговорността, а не чувството за вина. Важно е да разберете това. Хората бъркат тези две понятия. Време е да разберете, че не сте виновни за нищо. И другите хора също не са виновни. В Библията е казано, че пред Бог няма виновни. Следователно, чувството за вина е човешко изобретение, илюзия, създадена от хората. И то много удобна илюзия, която да държи хората в определени рамки. По такъв начин е удобно да управляваш хората. Това управление започва от детството, когато родителите „възпитават” децата си, като предизвикват у тях чувство за вина. Но и самите те са били възпитавани по този начин.

Те буквално карат децата си да се подценяват, да повярват, че са по-лоши от другите, че не заслужават нищо добро, защото са порочни. Подобно отношение на възрастните към децата формира у тях множество комплекси за непълноценност.

Много хора продължават да правят това, когато пораснат. Чувството за вина се превръща в навик. Те се отнасят така и към другите хора, като ги карат да се чувстват виновни. Следващият път, когато някой се опита да ви засрами, вместо да се съгласявате с него, че вие сте лош човек, се запитайте: „Защо се опитва да ме накара да се чувствам виновен? Какво иска от мен?”

В християнската религия съществува понятие за грях. Грехът е нарушаване на Божествените, Вселенските закони. Дали човек прави това съзнателно, или не – това не го освобождава от отговорност. Нарушил си закона – получаваш болест или страдание. Но това не е наказание, както се опитва да го представи религията. Това просто е резултат от определено поведение. Бог не е добър или лош. Той е просто Сила, която ни помага да живеем и да творим, да опознаваме света, да усъвършенстваме съзнанието си. Религиозните дейци се опитват да накарат хората да се чувстват виновни, като им обясняват, че болестите и страданията са наказание от Бога. Само че подобно отношение създава затворен кръг. От една страна, пред Бога няма виновни, а от друга – болестите са дадени като наказание. Има някакво разминаване. Но всичко си идва на мястото, когато започнем да възприемаме болестите не като наказание, а като резултат от нашия неправилен мироглед, като сигнал, че трябва да го променим. Тоест, държал си се по определен начин – сега понеси резултата. Ако този резултат не те удовлетворява или не устройва заобикалящите те хора, значи си нарушил Вселенските закони. Например, жената се ядосва на мъжа си и получава възпаление на влагалището. Това е резултат от неправилното й отношение към мъжа й. Ако промени отношението си, ще се промени и ситуацията. Мъжът мрази жена си – получава простатит или импотентност. Ако промени отношението си към жените – ще бъде здрав. Но понякога е много трудно да следваш Божествените закони, когато не си запознат с тях. Глупаво е да се обвинявате за някакво свое поведение. Още по-глупаво е да обвинявате за всичко заобикалящите ви хора. Ние сами създаваме своя свят. И другите хора правят същото със своите светове.

Излиза, че всичко е много просто: извършили сте някакво действие – получили сте резултат (а не наказание). Ако резултатът не ви харесва – променете поведението си (без каквото и да било наказание). И променяйте поведението си, докато не получите необходимия резултат. Получава се следната верига: поведение -> резултат -> нов начин на поведение -> нов резултат.

Простете си!

Простете си за миналото, за настоящето и предварително – за бъдещето. Вие не сте виновни. Пред Бог няма виновни.

Нашият подсъзнателен разум е пряко свързан с Бога, с Висшия разум. И затова във всяка ситуация човек винаги постъпва по най-добрия начин. Тогава струва ли си да се наказвате за най-доброто, което сте могли да направите в тази ситуация?

Още когато сме били деца, са ни казвали, че Бог ще ни накаже или че болестите са наказание. Но е крайно време да разберете, че Бог не наказва. Престанете да възприемате Бога като брадат старец, който седи на един облак и ни маха с пръст. Бог е Висшият разум, Вселената, Реалността. И тази Сила никога не наказва. Ако сами се накажем, тази Сила ни помага да осъществим наказанието си. А ако обичаме себе си, тази Сила ни дава всичко, което ни е необходимо в живота.

Лично аз възприемам Бога като Висша сила, като творец. Тази Сила твори, създава, помага ни да осъществим мечтите си. Именно помага! Вселената ни помага винаги, навсякъде и във всичко. Не трябва да делим света на тъмно и светло, на Бог и Дявол. Има Висша сила, която ни помага да осъществим своите мисли, чувства, емоции. Ако тези мисли са агресивни, ще получим така нареченото „зло”. А ако са позитивни, съзидателни, ще получим само „добро”. Дяволът са нашите пагубни, агресивни и разрушителни мисли. И чувството за вина също се отнася към тези чувства.

Доста често ми се случва да работя с хора, които страдат от чувство за вина. По правило тези хора са силно религиозни. Те смятат, че са виновни за всичко и са недостойни за нещо хубаво в този живот. Те явно не са чели внимателно Библията. А и дали изобщо са я чели? През цялата Библия като червен конец преминава идеята, че трябва да обичаме Бог повече от всичко на този свят. „Възлюби Бога с целия си разум, с цялата си душа, с цялото си сърце” – така е учил Иисус Христос. И са дадени директни указания за това накъде трябва да насочваме тази любов – към собствената си душа.

Всеки човек е частица от Бога, от Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме и към Бога. Ако се обвинявате и се самонаказвате, значи вървите срещу Бога. А ако сте против Бога, какво хубаво очаквате от него?

Представете си жив организъм, в който всяка клетка има специфични функции. И ако дадена клетка започне да се самоунищожава, тя престава да изпълнява преките си задължения и ще започне да трови останалите клетки и организма като цяло. Как ще реагира организмът на това? Отначало той ще се опита да помогне на тази клетка да оздравее, да стане нормална, но след това просто ще я унищожи, така че тя да спре да трови целия организъм с продуктите от своя разпад.

Любовта към Бога започва от любовта към самите нас. Научете се да обичате себе си, да се обичате с безусловна любов. Обичайте себе си като частица от Бога, от Вселената. И тогава целият свят ще се отвори за вас. Това е изкуство, на което трябва да се научите. Именно любов към себе си, а не самолюбие и егоизъм. Защото ако аз обичам себе си като частица от Бога, ще се отнасям по същия начин и към всичко и всички на този свят. Но на първо място трябва да стои любовта към Бога. А всичко останало на този свят е просто средство за натрупването на тази любов и за нейната реализация. Трябва да се научите да следвате преди всичко Вселенските закони, а след това Земните. А да умеете да следвате Вселенските закони означава да изпитвате любов, радост и щастие.

Да поемете отговорността, а не да се чувствате виновни – това означава да се научите да правите избор. Вината и наказанието не дават право на избор. А чувството за отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да престанете да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старото.

По принцип, няма значение какъв избор ще направим, защото всеки избор в живота е правилен, тъй като той се предоставя и се осъществява с помощта на Висшата сила. Няма смисъл да се обвинявате за някакви неуспехи или грешки. Това няма да ни направи по-добри, но ще ни донесе болка и обида. Всеки човек в даден момент прави онова, което е по силите му и което умее да прави. Всеки действа по силата на своя мироглед. Всеки от нас има свое предназначение в живота. И не е толкова важно дали ще го осъществим в този живот, или в следващите. Някога ние сме избрали точно този свят, за да получим определени уроци. Всеки от нас има свой Път. Целта на всички е една. Ние всички вървим към тази цел и този стремеж, тази тайнствена сила ни обединява. Приемете и обикнете себе си, приемете и обикнете този свят такъв, какъвто е. Можете да изминете своя жизнен път, изпълнени със злоба, обида и чувство за вина. И това ще бъде добър път. Той по нищо не отстъпва на пътя на светеца или праведника. Но ако поемате отговорността да използвате тези разрушителни чувства, трябва да поемете отговорността и за разрушенията, които тези чувства ще привлекат в живота ви. И тогава не си струва да обвинявате когото и да било: нито себе си, нито близките си, нито правителството. Това е вашият избор.

Аз ви предлагам друг вариант. Преминете през този свят с любов. Важно е да разберете, че любовта не е по-добра от омразата. Просто Любовта е по-приятният инструмент за опознаване на законите на Вселената.


Източник: Из “Възлюби своята болест”, автор д-р Валерий Синелников

Сподели статията:

Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on linkedin
LinkedIn

4 Коментара

  • Vanya staneva
    07.12.2021

    Чудесни прегорький. Браво. Възхищавам яви се.

    Reply
  • Благородна Гунева
    07.12.2021

    Чудесни сте. Радвам се, че ви открих

    Reply
  • Петя Иванова
    09.12.2021

    Благодаря от сърце!

    Reply
  • Малинка
    24.12.2021

    Прекрасни сте. Радвам се че ви открих. Много полезна информация придобиха.Благословенни да сте.

    Reply

Вашият коментар

Съдържание на статията

Получавай най-новите статии и безплатни тренировки от нас.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.