Защо постоянно съдим хората?

Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. Евангелие от Матей

Когато критикувате, вие просто изразявате недоволство и несъгласие с някого или с нещо. Смятате, че начинът, по който вие възприемате света, е най-правилен. Осъждането е много по-опасно. То прониква по-дълбоко в подсъзнанието и води до по-сериозни заболявания.

Когато осъждаме някой човек, ние му приписваме онова, което е в самите нас

Защото ние общуваме не със самия човек, а с образа, който вече сме създали в подсъзнанието си. Да си представим следната ситуация. Отдавна не сте виждали свой приятел. През изминалото време той, вероятно, се е променил много, но в нас действа предишният образ. Точно той ръководи ситуацията. Напоследък стигнах до извода, че няма добри или лоши хора. Има просто хора, различни хора. Ние ги правим добри или лоши – чрез своите мисли. А после си плащаме за това.

Всеки сам създава своя свят

Ние привличаме точно това, което самите ние представляваме. Когато започнах да променям мислите си, в живота ми се появиха изключително доброжелателни хора, навсякъде – в превозните средства, на пазара, в държавните учреждения. Ако осъждаме някого, скоро самите ние ставаме като него.

С жена ми имаме уединено местенце на южния бряг на Крим. Често ходим там. Веднъж решихме да почистим. Събрахме две големи торби с боклук. И когато тръгнахме да си ходим, жена ми изпусна нейната. Боклукът се изсипа, бутилките се счупиха и малки стъкълца се разлетяха по плажа. – Кажи ми честно – попитах я аз, – за какво мислеше, докато събираше боклука? – Ядосвах се и осъждах хората, които оставят боклука си там, където самите те почиват. Сега всичко ми е ясно. Не трябва да осъждам хората. Просто има хора, на които им харесва да почиват сред мръсотия и точно те замърсяват тук. На мен ми харесва да си почивам на някое чисто място, затова почиствам това място и трябва да правя това без агресия.

Мога да изкажа мнението или мислите си за някой човек. Това ще бъде само моето мнение. Но не трябва да съдя и да го осъждам. Възприемайте околния свят и всеки човек като безкрайна тайна, като загадка. Възприемайте и себе си по същия начин. И се опитвайте да разгадаете тази тайна. Осъждането е производна на горделивостта и егоизма. И има същото позитивно намерение като критиката. Хората осъждат другите или обществото, за да ги направят по-добри.

Намеренията са добри, но методът е лош. Преди да осъждате някого, си помислете дали има хармония в душата ви? И струва ли си да привличате в живота си и в живота на децата си неприятности и болести?

По какъв начин действа осъждането и до какви последствия води то? Ако осъждаме някого, подсъзнателно задействаме програма за унищожаването на този човек, която след това се връща като ответна агресия и разрушение. На информационно-енергийно ниво ние получаваме ответен „удар” във вид на някакво неприятно събитие или заболяване. На преглед при мен дойде мъж с оплаквания от депресия, тревога, страх, нежелание за живот. Причината беше силната ненавист към съседите по вила и осъждането им. Преди няколко месеца, преди да се развие заболяването, те спорили за няколко метра земя. Колкото по-възвишен духовно е един човек, толкова по-опасно е осъждането от негова страна. И е опасно преди всичко за самия него. Ако осъждате група хора, мощната ответна агресия се насочва не само към вас, но и към децата ви. Защото децата носят отговорност не само за действията, но и за мислите на своите родители. А възрастните носят отговорност за децата си.

Едни хора осъждат наркоманите и престъпниците, други – хомосексуалистите. Много хора осъждат цели народи и държави. До неотдавна още в детска възраст учеха народа ни да осъжда и ненавижда капитализма. И сега много поколения ще трябва да заплатят за това отношение от страна на бащите и дядовците си. А колко често по-старото поколение осъжда правителството, без да разбира, че нашето правителство отразява самите нас, нашето колективно подсъзнание и затова е най-доброто за нас.

Логиката е много проста. Всяка мисъл работи.

Добрата – за вас, лошата – против вас. Дори бих казал, че всяка мисъл работи за вас – и добрата, и лошата. Просто добрите, съзидателни мисли водят до приятни преживявания, а негативните мисли създават такива ситуации, които да ни помогнат да се научим да мислим позитивно. Има хора, които осъждат цялото човечество, като го смятат за несъвършено и грешно. Децата на такива родители са нежизнеспособни, защото у тях програмата за унищожение на цялото човечество се увеличава многократно. Агресията на родителите се отразява върху децата. Тези родители не подозират, че чрез своето осъждане убиват детето си, осакатяват душата му.

– Докторе – каза ми една участничка в мой семинар, – след като прочетох вашите книги, започнах да се променям и забелязвам, че се променят и близките ми хора. Само с майка ми не се получава. Наскоро – продължи тя, – майка ми дойде при мен с по-малкия ми брат. Аз не мога дълго да общувам с нея. У нея има толкова много агресия. Представете си, тя гледа телевизия, някакво предаване, и буквално се изкривява от злоба: „Погледнете го този глупак, кой изобщо го е пуснал там. Ами това говедо накъде е тръгнало.” И това е само началото – продължава тя, – вие не сте чували другите й изказвания. Сега разбирам защо по-малкият ми брат е с детска церебрална парализа.

Други примери. Жена, която осъжда алкохолиците, има син алкохолик. Родителите, които осъждат и ненавиждат безнравствените и непорядъчни хора, имат син наркоман, алкохолик или престъпник. Мъжът, който презира жените, става импотентен. Жената, която презира мъжете, страда от болести на матката и безплодие и т.н.

Осъждането на подсъзнателно ниво действа бавно, но сигурно, и затова води до тежки, така наречените „неизлечими” заболявания. Най-често това са онкологични заболявания, наркомания и алкохолизъм. Оказва се, че болестта блокира подсъзнателната програма за разрушение. Но не Вселената и не Бог ни изпращат тези болести като наказание, а си ги създаваме ние чрез собствените си мисли, думи и действия. Променете начина си на мислене и болестта няма да ви трябва.


Източник: Из “Възлюби своята болест”, автор д-р Валерий Синелников

Сподели статията:

Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on linkedin
LinkedIn

2 Коментара

  • ivostoy
    30.11.2021

    Здравейте.
    Не съм съгласен с написаното. Да, звучи добре, философски, но е далеч от истината.
    Снощи имах разговор и спор с човек, за който в момента се грижа, който безогледно ме лъжеше, въпреки, че знаеше, че доказателствата не са на негова страна. Не се ядосах толкова, че се опитва да ме излъже, а че даже при виждане на неоспоримите доказателства на него въобще не му пукаше за мнението ми, за това, че е разкрит и, че това затваря вратата му към мен. Сякаш не ставаше въпрос за негови действия и за него самия.
    Та, трябваше безрезервно да приема лъжите му и … да продължа да се грижа за него? Той е на 51-а, а аз нямам още 50 години да чакам да се промени или да търпя поведението му, като унищожавам по този начин собственото си здраве.
    “Когато осъждаме някой човек, ние му приписваме онова, което е в самите нас” . Добър цитат, но замисляли ли сте се дали е така?
    Ами, не е вярно. Възмущавам се от неща, които ги няма в мен. Например, нарушаването на правилата за движение. Кръстовище, знак 60, спазвам ограниченията напълно съзнателно и с желание, а край мен прелитат коли със 100 км/час. Да не се възмущавам, да им се радвам или да ги настигна, да ги спра и да ги похваля?
    От години събираме разделно. Отделно хартия, отделно картони, отделно стъкла и отделно пластмеси. А всички биологични отпадъци отиват за компост на вилата. Като видя боклуците край кофите и особено, ако съм свидетел на подобна картинка, ми призлява. Та, как да постъпя? Да не правя забележки, да не се ядосвам и да не съдя извършителите?
    Добре звучи написаното от вас, но сме много далеч от осъществяването му и точно за това сме на този хал.
    Бъдете здрави, но изказвайте ваши мнения, а не споделени мисли и теории на “велики” хора.

    Reply
  • Милена
    02.12.2021

    Споделям мнението на Иво.
    Имам сестра с която сме коренно различни. През последните години тя разви психически отклонения, съсипа майка ми с абсурдното си поведение, с постоянните си истерии, с нежеланието си да се лекува, с омразата към всички роднини, но най-вече към мама, към която се държеше направо агресивно и я обвиняваше за състоянието си.
    На мама й беше жал за сестра ми и не предприе нищо, за да я принуди да се лекува – боеше се, че може да я затворят в някоя психиатрия и да не я пуснат повече.
    Накрая мама получи инфаркт, разболя се, залежа се и въпреки всички грижи, които полагах за нея, в някакъв момент си отиде…
    След смъртта на мама сестра ми насочи омразата си към мен, защото останахме само двете в апартамента и вече нямаше кого другиго да тормози. Затова ми се наложи да напусна общото ни жилище – трябваше да запазя психическото си и физическо здраве – просто беше невъзможно да живея с нея под един покрив.
    Преди 3 години заведох дело за делба, което е все още на “кота нула”, защото тя всячески го възпрепятства. Няма да ви казвам колко се плаща на адвокат за такова дело, в същото време живея под наем, а плащам и половината от данъка на общия ни апартамент всяка година, за да не загубя собственост. Подобни дела се точат години наред, може би 10-20 – какъв живот ще имам аз?
    Искам най-доброто за себе си, желая го и на сестра си, но тя не иска да слуша никого, не иска да се лекува и съсипа не само своя живот, но и моя.

    Reply

Вашият коментар

Съдържание на статията

Получавай най-новите статии и безплатни тренировки от нас.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.