Как преодолях страха от смъртта

Ще ви споделя за своите страхове от смъртта и от тъмното, които ме преследваха цял живот.

Страх ме беше да заспивам сам, затова обикновено заспивах на включен телевизор. Мислех, че е нормално да те е страх от смъртта, но осъзнах, че това ми пречи да рискувам и да се уча на доверие в себе си и Вселената (Бог).

След като прочетох книгите на Майкъл Нютън – „Пътят на душите“ и „Следите на душите“, осъзнах следното: страхът ми от смъртта идва от липсата на информация какво се случва след нея. Аз лично вярвам в прераждането и за себе си съм се убедил в това. Информацията, която получих от тези книги, ми запълни празнотата. В същото време възприех съвсем напълно тази опитност на Майкъл Нютън.

Липсата на страх от смъртта не ни прави безразсъдни към здравето и живота, напротив – ценим ги повече и се грижим за тях. Определено за мен беше начало на моето доверие в себе си, живота, Бог и Вселената.

Страхът от смъртта и липсата на доверие представляваха сериозен проблем години наред. Справянето с него ми даде възможност да гледам на живота по-спокойно, увеличи се желанието ми за повече действие и подобрих вярата в себе си и околните.

Книгите, които четях, ми действаха като гориво, внасяха яснота за всичко, от което страдах, и ме учеха как да се справям сам. Когато имах някакъв проблем, четях книги. Свършвах една, започвах друга. Знанията, които получавах от хората, писали тези книги – са безценни. Знаем, че животът е най-голямото училище и може да научим всичко с проба и грешка. Обаче това ще ни отнеме доста време и страдания. Аз съм сигурен, че може да се учим един от друг и по-бързо, по-осъзнато и заедно да израстваме. Всеки осъзнат човек търси истината за света и себе си и учи всеки ден. Всяка наша опитност може да помогне на много други хора да се справят със своите трудности. Затова книгите хиляди години носят знания и информация на поколенията. Идеята е да надграждаме и усъвършенстваме постоянно себе си. Имаме много примери на духовни водачи, които ни насочват към това как трябва да живеем и израстваме бързо. Хората обаче не са готови или не желаят да направят тази промяна. Сякаш искат постарому да си страдат, те повтарят едни и същи грешки отново и отново, очаквайки нещо да се промени.

Настъпи обаче времето, в което изпитанията и страданията се увеличиха, а благодарение на това много хора се пробудиха, осъзнаха и започнаха да трупат знания и да реагират по различен начин. За да стигнем до мъдростта на духовните учители, е необходимо да натрупаме доста знания и да ги приложим. Съществуват немалко осъзнати хора, знаещи много, но неприложили нищо. Какъв е резултатът? Те страдат значително повече от непросветения човек. Защо? Защото, когато вече знаем какво да направим, а избираме да не го правим – Вселената ни стимулира да го направим чрез страдание. Същевременно, ако го направим, ни поощрява с положителна обратна връзка.

Пример: Някой в работата ни дразни и все имаме конфликт с него.

В тази ситуация от гледна точка на осъзнатост ние установяваме проблема и търсим (пробваме/експериментираме) действия, подходи, които могат да ни доведат до промяна на обстоятелствата. Приемаме колегата с всичките му недостатъци и наблягаме на силните му страни. Когато фокусът ни се премести върху това какво може да научим от него или просто да признаем силните му качества, нашите отрицателни емоции намаляват. В резултат, този човек започва изведнъж да се държи по-добре с нас и да ни уважава повече. Тоест промяната на нагласата ни към дадено нещо може да промени ситуацията.

Аз лично имах такъв случай с един човек от фирмата, в която работеше Ива.

Той винаги гледаше лошо, а аз си бях изградил негативен образ за него и го подминавах. В същото време се чувствах зле, че не го поздравявам, усещах напрежение. Реших да си променя подхода, като всеки път щом минех покрай него, се усмихвах и му казвах: „Здрасти!“. В началото нямаше реакция, ала след няколко дни настъпи промяната. Още преди да съм го поздравил, той ми се усмихна и каза: „Здрасти, Коки!“. Стана ми много мило, че ме поздрави на малко име. Оттогава беше по-усмихнат и по-ведър. Всички имаме проблеми и те ни се изписват на лицето. Ние отстрани обаче си правим някакви предположения, които обикновено не са истина, и реагираме спрямо тях. Това е урок, който научих от книгата на Дон Мигел Руис – „Четирите споразумения за добър живот“. Едно от споразуменията е именно да не правим предположения, защото над 90% се оказват грешни, а ние вземаме решения на базата именно на тях.

Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев