Всичко, което изпитва Душата, Тялото прави видимо

Терминът „стрес“ е измислен от канадския учен Ханс Селие, заимствайки го от силата на материалния свят. Стресът е натиск, причинен от въздействието на околната среда върху даден обект и означава умора на обекта, причинен от този натиск. Оттогава думата „стрес“ се превръща в международна и означава определено психофизическо състояние при човека.

И така, какво всъщност е стресът? Стресът е адаптивната реакция на тялото към промените в околната среда, към които тялото не е приспособено. Стресът е необходим. Той ни учи да се адаптираме към нови, често непознати ситуации, помага ни да оцелеем, да мобилизираме силите си и ни обогатява с нови преживявания. На първо място, нервите в нашето тяло реагират на силен сигнал, който навлиза в мозъка ни. Мозъкът обработва получената информация, взема решение за реакцията и отново чрез нервите предава команда към определени органи. Командата на мозъка активира хипофизната жлеза, която отделя хормон, който заедно с кръвта навлиза в надбъбречните жлези и ги кара да отделят адреналин, което от своя страна ускорява биенето на сърцето, повишава кръвното налягане и напрежението в големите мускули. Тялото трябва да вземе решение или да избяга от опасността, или да се бие.

При продължителна експозиция, стресът предизвиква три реакции в организма:

1. Мобилизиране на всички психични резерви. Тялото се бунтува срещу негативните емоции.

2. Пристрастяване, т.е. устойчивост на стрес.


3. Нервно и физическо изтощение, което причинява рязко отслабване на целия организъм.

На първо място, нашите съдове реагират на стресови условия като стесняват стените си, а съдовите спазми в момент на силно нервно напрежение могат да доведат до рязко повишаване на кръвното налягане, нарушена сърдечна дейност и дори сърдечен арест. Например, язва на стомаха или дванадесетопръстника са причинени от силен и продължителен стрес върху целия организъм, в следствие на вазоспазъм в стените на стомаха и локално нарушение на кръвообращението в лигавицата. Неговата устойчивост на повишена секреция на стомашен сок и повишената му киселинност намаляват. Стомашният сок разяжда лигавицата и така се появява язва.

Под въздействието на какъвто и да е стрес, мозъкът отделя хормон на стреса, кортизол, в кръвта, което при продължително излагане води до нарушаване на работата на:

  • Сърце (тахикардия, повишено кръвно налягане, инсулт, инфаркт)
  • Стомах
  • Жлъчен мехур, черен дроб
  • Храносмилателен тракт (язва на стомаха, язва на дванадесетопръстника, лошо храносмилане, дразнене на дебелото черво)
  • Надбъбречни жлези (прилив на адреналин)
  • Бъбреци
  • Генитални органи при жените (нарушение на овулационния процес, менструални нарушения, безплодие поради нервно или психично разстройство, възпаление на пикочния мехур)
  • При мъжете (затруднение в ерекцията, намалена активност на сперматозоидите, преждевременна еякулация)
  • Кожа (екзема, уртикария, лющене, акне)

Често хората в състояние на стрес се държат така, сякаш нямат достатъчно въздух: дишат дълбоко, прозяват се. Причината за това е нарушение във функциите на диафрагмата, което може да се наблюдава на рентгенова снимка, ако провокирате стресово състояние у човек, например с разговор на неприятна за него тема.

Продължителният стрес намалява устойчивостта на организма към болести. Имунната система, която е отговорна за мобилизирането на защитните сили на организма, отслабва. Броят на лимфоцитите в кръвта, необходими за борба с бактериите, вирусите и туморите, намалява. Рискът от заболяване и дори смърт се увеличава. Най-опасното отслабване на имунната система се наблюдава при хора, преживяващи тежко смъртта на близък човек. Емоционалните последици от стреса са тревожност, нарушения на съня, проблеми с паметта и способността за концентрация.

В тежки случаи се развива депресия. Това, което ядем и пием, е от решаващо значение за устойчивостта на организма. И следователно влияе върху устойчивостта ни на стрес.

Витамин В1 – неутрализира емоционалния дисбаланс. Съдържа се в маята, пълнозърнести продукти и месо, унищожава се чрез злоупотреба с алкохол, бял хляб и кафе.

Витамин В5 – помага за преодоляване на умората, причинена от нервно напрежение. Има успокояващ ефект върху надбъбречните жлези, предотвратявайки прекомерното отделяне на адреналин в кръвта в резултат на стрес.

Витамин В6 – омекотява външните прояви на стрес. Използва се с витамини и добавки, съдържащи магнезий.

Витамин С – намалява нервността и напрежението.

Медицината смята, че стресът е физиологично явление, напомнящо донякъде на спазъм на кръвоносните съдове – усещаме внезапно сърцебиене, тежест в стомаха, сухота в гърлото, мускулно напрежение. Когато стресът бъде превишен, можете да се разболеете сериозно.

Световната здравна организация нарича стреса болестта на века. Стресът не може да бъде напълно избегнат, но негативните му ефекти могат да бъдат сведени до минимум.

Важно е да запомните, че всичко, което Душата преживява, Тялото прави видимо. Всяко чувство, което ни завладява, се отразява върху тялото ни.

  • Кожата ни настръхва при силно вълнение.
  • Определени мисли могат да доведат до повишаване на кръвното налягане и мускулното напрежение, въпреки че не се извършват физически действия.
  • Лошите новини попадат в стомаха – не можем да ги смелим.
  • В жлъчката ни попада гнева
  • Сърцето се качва в гърлото от радост или пада в стомаха от страх.
  • Изчервяваме се от смущение
  • Плачем от тъга
  • Смеем се от радост
  • Избледняваме от страх
  • “Сърцето ми отиде в петите”,
  • „Косите ми настръхват.”

Интересното е, че връзката между емоционалните и физическите усещания се отразява дори в езика. Говорим си:

  • Когато ви се доплаче ви се струва, че „буца е заседнала в гърлото ви“.
  • Чувствайки облекчение, казваме: „Камък ми падна от душата“.

Всеки човек е 100% отговорен за всички свои действия и мисли. Всяка наша мисъл създава нашето бъдеще. Древните са казвали: „Погледнете живота си и ще видите мислите си“. Всичко, за което мислим, предизвиква физическа реакция в тялото ни. Мисълта действа активно върху мускулите и биохимията ни на момента.

Добрите спомени водят до освобождаването на ендорфини от жлезите с вътрешна секреция, които създават приятни усещания, а лошите мисли водят до отделянето на токсини. И всичко това се случва в настоящето.

И първият съвет: Изберете приятни мисли за себе си – и това ще ви помогне да се отървете от много проблеми.

Запомнете: мислите, емоциите, физическата активност, храната, околната среда, хората около вас могат да бъдат естествени източници на щастие или на стрес. Изборът е ваш.

Следната корекция ще ви помогне да облекчите напрежението, причинено от източника на стрес. Поставете едната си ръка на челото, а другата на тила и дишайте дълбоко. Това упражнение е заимствано от живота. Може би сте забелязали, че когато човек изпитва трудности, той самият слага ръка на челото си, като несъзнателно докосва точките за отнемане на стреса, които се намират под фронталните туберкули. Това упражнение помага да се възстанови кръвообращението в мозъка и да се разгледа съзнателно проблема.

Дълбокото дишане също е древен начин за справяне със стреса, облекчава безпокойството, балансира вегетативната нервна система, стимулира имунната система и само по себе си насърчава елиминирането на токсините. По темата за стреса, е хубаво да отбележим неговата положителна роля в живота ни. Такъв тип преживявания често помагат за поддържане на тонуса и изпълват живота със смисъл. Без подобна стимулация можете просто да загубите интерес към всичко.

Добрият стрес причинява положителни промени в тялото. Победата е усещането за овладяване на трудна ситуация. Физиологично добрият стрес се характеризира с производството на стимуланти като ендорфини и е много важно нашите емоции да бъдат балансирани между отрицателни и положителни аспекти.


Източник: www.econet.ru

Сподели статията:

Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on linkedin
LinkedIn

Вашият коментар

Съдържание на статията

Получавай най-новите статии и безплатни тренировки от нас.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.